Глава 1

Края на 1989 година


Кабинетът на министъра е една съвсем обикновенна стая. Бюрото е разположено до прозореца. Библиотеката на дясната стена, а от ляво самотно малко барче за напитки. До вратата, покрита с овехтяла кожа, е светло зелен диван. Подът е покрит с поизбелял керемидено оранжев мокет. Въздухът е някакси спарен и задушен, все едно цяла вечност прозореца не е отварян. Стаята изглежда някакси празна и пуста.
-Може и от мебелировката да е. -решава той.

Министърът Петър Иванов няма какво да прави и наблюдава през прозореца снега навън.
Вали на ситни парцали бял, чист, свеж и малко по малко покрива жълтите павета.А печката "Елва", дори с един релтан затопля стаята.

Сепва се и ...
от портрета го гледа: Тодор Живков.
Време е ...
Трябва да го махна, вече е края на 1989 година. -си мисли той.
Решен е да го махне, та нали неговото време мина, държавата трябва да поеме в нова посока.
Пътят е ясен -Демокрация.
Г-н Иванов стана и се запъти право към портрета.
Не го стига. Подскочи веднъж-не, втори, трети път неможа да го достигне.
Стъпи на дивана. Побутна го с пръсти и ...
портрета падна на пода.
Стъклото се напука на няколко места.
Министърът се изненада. Трябваше да се начупи, а то само две пукнатини. Реши че това е поличба и изрече на глас:
- Народът ще го помни дълго .
Телефонът извъня и министърът Иванов със сияещо лице на малко дете се затича към него.