Глава 6

Планът

Никола изкачва бързешката трите етажа. Хижарката не се мярка. Баба Донка пак се е прибрала, някъде из сградата. Хижата е празна. Няма никой освен човека, който го очаква в апартамента .Натисна ръчката на вратата. Очакват го и той не почука. Пред него се откри антрето. Още от тук изглежда, че помещението е стилно обзаведено. Стените са до половина облепени с ламперия от орех. Дървото е внимателно полирано като светлите сиви и кафявите тъмни жилки още повече изпъкват. Мина по червената пътека и влезе в огромната стая. Тя бе покрита с дебел мокет. Бибютеката, масите столовете, шкафовете и всичко друго бе направено от дървен материал. Единствени и изработени ръчно. Всеки детайл изпипан майсторски до съвършенство.

Изправен и гледащ през прозореца бе застал мъж. Човекът бе нисъчък около метър и шейсет, едроплещ и с малко оплешивяла от годините глава.
-Добър вечер-изрече Никола.
Мъжът се обърна и го стрелна с поглед. Наведе се. Отвори вратичката на барчето с алкохол. Наля в две чаши по три пръста коняк "Слънчев бряг" и подаде една на Никола, а другата остави за себе си. Отпиват по глътка две.

-Господин Ж...-мъжът го прекъсна.
-Не изричай цялото ми име. Сами сме. За теб вече съм г-н Ж. Ял ли си?
-Да. Минах през ресторанта на Балкан .
-Добре. Как е долу?
-Размириците минават. Хората се по успокояват.
-Разбирам. Свърши ли поръчките?
-Да. Всичко мина глатко, но...
-Какво, но?
-Само министърът се колебае. Изглежда корав.
-Ще се подърпа. Накрая ще приеме. Информацията, която имаме ще помогне. Държим го. Ще се наложи да му пратим малък подарък. Сега да свършим още работа.

Господин Ж. извади две нови черни куфарчета от зад завесите на прозореца. Бавно отвори един от шкафовете. Изсипават се на пода пачки банкноти. В краката му се образува купчина от долари.
-Трябва да ги разелим по равно. Как мина в банката?
-Служителката се зачуди, но ги преведе.
Отново настъпи тишина.

Двамата коленичват на мокета и се захващат да делят парите.
Около половин час им бе нужно, за да ги разделят и да напълнят куфарите. Остави ги на мястото, от където ги бе взел.Сега не празни, а пълни с ценните хартийки.
Чашите бяха празни и той сипа още коняк. За свършената работа на един дъх изпиват питието. Придърпват по стол и сядат край изкусно резбованата масичка, на която са разпръснати няколко листа.
Отвън се чува песента на горските птици.А снеговалежа продължава. Ситни и бели,невинно чисти,снежинки валят .

-Какви са тези документи?
-А, това са извадки от биографии на хора. Те ще бъдат тези, който ще реализират плана.
-Подходящи ли са?
-Избрах ги от двеста папки. Те ще са най-добрите.
-Неможахте ли да вземете от архива още? Там имаше хиляди.

Настъпи мълчание. Никола стана да се разтъпча. Отиде до тоалетната, въпреки че не изпитва физиологична нужда. Тя цялата бе от черен мрамор. Върна се. Седна край масата на удобната мебел. Настани се на стилния кожен стол и впери очакващ поглед в събеседника си. Господин Ж. не бърза да му отговори, сякаш разполага с цялото време на планетата. Домакинат напълни отново чашите с алкохол като сипва на тънка струйка. Помъча още няколко минути и каза:

-Може да е имало и милиони, но тези бяха строго засекретени. Те всичките бяха против режима, но избрах четримата най-достойни да развиват икономическа дейност.
-Как така икономика. Аз претполагах съвсем друго.
-Новият план е прост и лесно изпълним.
-Какво имате предвид с това?
-Трябва да управляваме България. Това ще стане чрез икономиката и .Сега ще бъде много трудно точно аз да се кача на политическата сцена. Има ли нещо по-хубаво от две силни икономически групи ?

Глава 5

Семейство

Дани с нетърпение очаква баща му да се прибере от работа. Предният ден му бе обещал да си играят преди лягане. А утре заминават на село при баба му, когато разбереше че ще ходят в планината очите му грейваха от радост.

Вратата се отвори. Момчето видя татко си и се затича през коридора. Гушна се в него и извика:
-Мамо, мамо тате си дойде.
От кухнята дотича Райка, така се казва жена му, и го прегърна.
-Гладен ли си? Сложих вечерята. Хайде всички на масата.

Седнаха да се нахранят. Министърът отвори еднолитровата стъклена бутилка лимонада и сипа първо на сина си, а след това на жена му, и на него. Преди да започне да хапва пийна по малка чашка домашна ракия със съпругата си. С гозбата хапна две филии хляб. Не се храниха дълго и Райка забеляза, че нещо го тревожи:
-Какво ти е? Да не си се скарал с някого? Нещо те мъчи.
-Не сега. После. Не на масата.
-Поне кажи, какво се е случило?
-Казах, не сега.
Тя млъчаливо се подчини на заповедта му. Семейството го бяха създали преди седемнадесет години и Райка бе свикнала да не му се противопоставя. Жената наведе пъстрите си очи към чинията . Момчето тича около тях.
-Тате, кога ще си играем?
-Почакай още малко. Привършвам. Ей сега, те подгонвам.

Детето се стрелна към холчето, а баща му го последва. Извади количките и големият камион. Първо се състезаваха с колите. След това Дани седна в камиона, а Петър започна да го дърпа из апартамента. Смееят се. Момчето грее от радост, но бе уморено. Цял ден бе лудувало, а и за това съседката се бе оплаквала. Жената бе привършила със разтребването на масата и подкани детето да си ляга.
-Мамо още малко .
-Късно е вече, а утре рано отиваме на село.
-Добре.
Момчето изми зъбите си и си легна.

-А сега Петре, ми кажи какво ти е?
Той не отговори, а само посочи с пръст към холната масичка.
-Е , какво? Оставил си няколко папки.
-Виж ги.
Райка отвори първата. Видя името на мъжа си. Зачете се.
-Тук е описан целият ти живот. Не знаех че някой от статийте ти за весника не са публикувани. От къде я взе?
-Дадоха ми я от "Структурата".
-Те не прекратиха ли своята дейтост след падането на режима?
-Явно, не са.
-А другите, какви са?
-На част от семейството.
-Не искам да ги чета.
-Добре. Хайде да си лягаме и да се погушкаме.
Загасиха лампата.

Часовникът звънна. Навън бе светло. Силният снеговалеж от вчера бе утихнал. Стават. Събуждат детето. Взимат две чанти багаж и тръгват към планината, където отскоро живее майка му. Жената бе пенсионерка от хладилния завод , не издържаше повече в столицата, и замина да живее на село.
С москвича пътуват около час и половина. Минават покрай Курило, Реброво, Своге, Бов, Церово, Лакатник... Гледките по Искърското дефиле са като снежна приказка от детските книжки. Разговор в колата почти не водят, само от време на време Дани пита: кое е това село? Все още не ги бе запомнил.


Петър вкара автомобила в дворал Баба Цена изтича отвътре.Целуна внука си.
-Влизайте. Студено е.
Райка простре ръце към добре запалената печка да се посгрее, Дани седна на леглото, а Петър остави торбите и каза:
-Майко трябва да те питам нещо. Ела в другата стая- синът и предусеща, че може да се скарат и не иска това да се случва пред жена му.
Затварят вратата след себе си.

-Какво е станало? Блед си.
-Нищо. Била си доносник. Как и защо?
Тя бе мислила за този разговор, бе го чаквала. Настана тишина... Няколко секунди минават и каза:
-Петре, трябваше да го направя, за да отидеш да учиш в Москва.

Глава 4

Хижата

Пратеникът излезе от държавното учреждение. Бе загърнал дебелото вълнено палто, но усети студеният вятър как го прониза. На по две, на по три стъпала взема наведнъж. Стъпи на улицата. Хлъзгаво е. Разбърза се. Всяка минута бе ценна. Няма търпение .Трябва по-бързо да се качи в автомобила си. Паркингът бе пуст. Има няколко коли. Отключи "Ладата" си. Бързо се мушна в нея. Парното бе замръзнало. Трябва да загрее, но той почувства лека топлина.
Некара дълго и спря. Извади черното дипломатическо куфарче от багажника.


Часовникът на банката показва почти седемнадесет. Затича се и бързо влезе.
В банката няма хора. Касиерката подпряна с лакти на плота, едва чака да свърши работното време.
-Добър ден, Искам да направя превод.
-Приключихме.
-Идвам от Министерството на икономиката и едва успях да Ви хвана.
-Е...-жената го изгледа подозрително, но вида му и подсказа, че това е вярно-Добре.
-Трябва да ги преведете тези пари по сметка в Швейцария и подаде куфарчето.
-Това са много долари. Трябва да се обадя до началника, но той си тръгна.
-Е хайде, нямам много време.
-Добре-и попълни документа. -Подпишете се тук. Готово. Утре парите ще бъдат в сметката.
-Довиждане.
-Довиждане.


Върна се в "Ладата" и потегли отново. Парното вече духа хладък въздух. Чистачките едва смогват на силният снеговалеж. При всяко движение, за да почистят стъклото изпитват неимуверни усилия. Гладен е. Днес не бе ял нищо. Ще трябва да хапне. Не му се влиза в някоя долнопробна закусвалня или сладкарница, а и не бе свикнал да се храни в такива.
Мина покрай няколко големи сгради, но не им обърна внимание, не ги погледна даже за миг.
От месец не бе посещавал ресторанта на хотел "Балкан", а сега отива пак. Спря на паргинга. Пиколото го поздрави, и като на редовен посетител му отвори вратата. Настани се на обичайната маса до прозореца. Поръча си любимото ястие, но този път не пина чаша вино .Храни се и гледа навън. Столицата си е същатата. Очуканата сграда отсреща, малкото площадче и трамвайте даже. Не се бави и тръгна. Кара бързо и вече е на изхода на София. Зави към Витоша. Видя в огледалото светлините на града да остават зад него. След около час спря.


Високо в планината бе построена не голяма хижа. Малка и непретенциозна, на пръв поглед сграда. По странично стълбище гостите се изкачват, за да се озоват на просторна тераса, от където се влиза вътре. Под нея има пет гаража с дървени порти, който контрастират на мраморната фасада. Балкона все още помни няколкото сбирки на прецизно отбрано политическо общество. От бетонни панели бяха сглобени три етажа с по седем стай .Във всяка по две легла, две нощни шкафчета и един гардероб. Освен тези 21 помещения, под покрива бе разположен просторен и заемащ цялата площ единствен апартамент. Малко хора бяха влизали в него, само отбрани личностти от елита. Хижарката баба Донка никога не се бе появявала из владението си, незнайно как се сдобила с него, когато горе има гости. Тя е на около шеисет години, но тича из хижата като млада девойка.
Цялата хижа бе наета за един месец.

Глава 3

Неочаквана посока

-Господин Иванов, кабинета Ви е ужасен. Как е възможно да работите, сред тази среда? Прилича на истинска дупка.
-От скоро съм тук. Слизах в мазето да потърся още мебели. Всичко е изпокъсано и издрано.Няма нищо. Освен картината,която закачих над дивана. Тя смени портрета на диктатора,смятам че така е по-добре.
-Не говорете така, за бившият ръководител на страната. Положението може да се промени и той отново да застане начело.
-Как така?
-Няма значение. Онези дни разглеждах западно списание за обзавеждане. Имаше хубави неща. Направиха ми впечатление бюра, масички...Трябва да си обзаведете кабинета по новият образец. А, ние ще помогнем.
-"Структурата" ли?
-Да.
-Та, тя недава нищо даром?
-Разбира се, ще трябва да вършите туй онуй за нея.

Когато чу тези думи, една жила на шията му потрепери. Не очакваше разговора да потръгне в тази посока, но тайничко се бе надявал на това.

Свечерява се. Още 10-15 минути и работното време на икономическият министър свършва. Жена му ще го чака за вечеря, а разговора може и да бъде дълъг. Мислите му рисуват престоящи случки и задачи. Ще трябва да краде пари от Родината, да извършва незаконни преводи, да съставя лъжливи документи, ... Видя се, как лежи на нар в централният затвор.
Това ли искаше? Да погуби живота си, ала не само своя и на жена му, на Дани също. Да съсипе семейството си. А майка му ? Та тя, цял живот се е трудила усърдно да може да завърши в Москва. Притежава моралната награда: "Герой на социалистическият труд". Как ли ще приеме като разбере за него?Мислите му препускаха, незнае какво да прави и отново чу гласа на пратеника:

-Господин ... - единствено тази дума го върна към разговора с непознатият.
-Не. Това, не е за мен. Незнам. Възпитан съм в... - прекъсна го госта.
-Не мислете за родните. Не мислете за морал. Това решение ще бъде трудно.
-Как, да не мисля? Немога да предам принципите си.
-Ще дойда отново скоро. А сега оставям този плик и папки. Това е първата задача. Вземете.
Гостът стана и тръгна към изхода на стаята. Вратата се отвори и след секунди се затвори .

Министърът, остана отново сам. Погледна картината на стената. Цветовете са ярки . Той усети как студеното и свито сърце започва да се затопля. Реши да не се разделя с боклука, който откри в мазето на министерството.Физическата топлина идва от елвата на пода до него. Обърна се. Навън продължава да вали, като че парцалите сняг са по-големи, по-тромави и повече. При мисълта за предложението, ледена тръпка преминава през цялото му тяло.
Придърпа папките пред себе си. Отвори първата и прочете на глас:
-Петър Василев Иванов.

Глава 2

Гостът


-Ало-каза с едва доловимо треперещ глас министъра.
-Скъпи, имаш ли много работа? Как е в службата? Сготвила съм яхния за вечеря.
-Почти нищо не върша. Счупих протрета на Живков. Олекна ми... Пак ли манджа...
-Знаеш че парите нестигат, а скоро и Дани ще тръгне на училище. И за него ще трябват нови обувки, дрехи... Не виждаш ли цените на стоките, постоянно се увеличават .На другаря Живков ли?
-Ех, колко пъти да ти казвам, че той остана в миналото.
-Скарах се със другарката Димитрова от долният етаж. Синът ни вдигал много шум и не могла да си почива.
-Хайде стига с тези думи другаря и другарката. Колко пъти да ти казвам да не ги употребяваш? Забрави ги. Говори само с имената на хората. А тази стара мома от какво ще си почива толкова?Дете е , няма да му запушим устата я.
-Как така, да не ги ползвам тези прилагателни? Те засвидетелстват уважение. Минали са едва два, три месеца от промените. Не мога да свикна толкова бързо.
-Хайде стига толкова сме говорили. Чакам важно обаждане. Скоро ще се видим.
Министърът не дочака да чуе отново гласа на жена си и затвори телефонната слушалка.


Финансовият управител на държавата е висок около метър и седемдесет с леко прошарена кафенишкава коса, макар да е на 42 години. С правилни пропорции на лицето и тялото е.
Има дълбока бръчка на челото, свидетелство за голяма мъка и сътресение в живота му. Цялата му осанка излъчва някаква странна строгост.

Вдигна глава от папката, която преглежда и погледа му се стрелна право в светлият правоъгълник на стената срещу него. Мястото бе празно, но до преди час там бе закачен портрета на личността управлявала държава предходните години.
Стана и с бавни крачки се запъти към вратата. Излезе... Асансьора бе развален и се отправи към стълбището. Слиза бавно, стъпало по стъпало някакси мудно, но с вдигната глава. Влезе в подземието на сградата ... Отключи една, две врати и бавно затваря след себе си .Всичките му движения предсказват тайнството на церемония. Пусна осветлението и започна да оглежда .
Вехтории -мислеше и продължава да се рови. Около час проверява сандъци, купчини и ...
-Това, ще да бъде.Откри нужната вещ и тръгна да се връща към кабинета си .

Асансьора все още не бе оправен. Бавно се изкачи до своята стая. Отпусна се на неудобния стол. Стъпалата го бяха уморили, но ... Той трябва да свърши работата си. Измъкна някакъв парцал. Позабърса енергично предмета от мазето.
Скокна и с три, четри крачки се озова на вехтия диван. Този път с по-малко усилия успя да закачи на малкото пиронче, забито в стената, голямата картина от подземието.
Поседна, да почине. От тук вижда прозореца, леко заскрежен е. Навън продължава да вали ситен, чист и бял снежец. Жълтият цвят на паветата не прозира. Сега са бели и невинно чисти. Унася се да заспи. Ноща с жена му, бе буйна и невероятна. За пети или шести път и двамата бяха толкова свежи след страстта. Сепва се. На работа е. Клепките отново се притварят, но ... силното чукане на вратата го разбужда от унеса.

-Влез.
Елегантен мъж влиза в стаята. Кафяв костюм на "Мода стил", бледо синя риза, тъмна почти черна вратовръзка и няколко папки в ръка-правят впечатление на министъра.
-Добър ден -със суров и дрезгав глас поздравява госта.
-Добър, да е.
-Идвам от името на "Структурата". Трябва да прегледаме тези досиета.
-Нали трябваше да се обадят първо.Така се бяхме разбрали.
-Така, бе решено.
-Какви са тези документи?
-Секретни ...
-На какво?
-На хора ...

Глава 1

Края на 1989 година


Кабинетът на министъра е една съвсем обикновенна стая. Бюрото е разположено до прозореца. Библиотеката на дясната стена, а от ляво самотно малко барче за напитки. До вратата, покрита с овехтяла кожа, е светло зелен диван. Подът е покрит с поизбелял керемидено оранжев мокет. Въздухът е някакси спарен и задушен, все едно цяла вечност прозореца не е отварян. Стаята изглежда някакси празна и пуста.
-Може и от мебелировката да е. -решава той.

Министърът Петър Иванов няма какво да прави и наблюдава през прозореца снега навън.
Вали на ситни парцали бял, чист, свеж и малко по малко покрива жълтите павета.А печката "Елва", дори с един релтан затопля стаята.

Сепва се и ...
от портрета го гледа: Тодор Живков.
Време е ...
Трябва да го махна, вече е края на 1989 година. -си мисли той.
Решен е да го махне, та нали неговото време мина, държавата трябва да поеме в нова посока.
Пътят е ясен -Демокрация.
Г-н Иванов стана и се запъти право към портрета.
Не го стига. Подскочи веднъж-не, втори, трети път неможа да го достигне.
Стъпи на дивана. Побутна го с пръсти и ...
портрета падна на пода.
Стъклото се напука на няколко места.
Министърът се изненада. Трябваше да се начупи, а то само две пукнатини. Реши че това е поличба и изрече на глас:
- Народът ще го помни дълго .
Телефонът извъня и министърът Иванов със сияещо лице на малко дете се затича към него.

Ревю или какво ще прочетете в "Избраниците"

Очаквай публикуването на Първа глава.


"Избраниците" е първият роман на БК, в който ще откриеш отговора на въпросите:
Как се създаде мафията?, Кой я ръководи? и Кои са "Избраниците" ?
Тайните ще бъдат разкрити!
Романът пресъздава по един неповторим начин зараждането на организираната престъпност в началните години на Прехода .
"Избраниците" е роман, който ще те държи в напрежение и страх, гняв и безразличие ,докато неразбереш геройте.
А геройте на книгата може би са действителни лица, събирателни образи на реалността.
Празна държавна хазна и прохождаща демокрация ли са причините за създаването на подземните структури или .......

КОРИЦАТА

Политика за поверителност

Уважаеми читатели!

Моля, запознайте се с политиката ни за поверителност по отношение на престоя ви в блога.

Блогът автоматично събира информация за някои елементи на хардуера и софтуера на вашия компютър. Тази информация може да включва: вашия IP адрес, вид браузър, резюлюция на монитора ви, часове на достъп до сайта ни и посетените от вас уеб страници. Тази информация може да се използва от блога със статистически цели, както и с цел подобряване на качеството на страниците, които четете при нас.

Гарантираме ви, че горепосочената информация, както и e-mail адресите, които оставяте в блога при оставянето на коментари и при абонамент за RSS по е-мейл се използват единствено във връзка с нормалното функциониране на блога и не се предоставят на трети лица.

Блогът показва на страниците си реклами от трети лица. Някои от тези реклами могат да използват бисквитки (cookies) и/или web beacons и да записват и четат информация на Вашия браузър. Тази информация може да включва IP адрес, интернет доставчик, данни за браузъра, с който сте посетили сайта ни и др. За да предотвратите записването на бисквитки на вашия компютър, моля забранете записа на бисквитки, чрез промяна настройките на браузъра.