Глава 6

Планът

Никола изкачва бързешката трите етажа. Хижарката не се мярка. Баба Донка пак се е прибрала, някъде из сградата. Хижата е празна. Няма никой освен човека, който го очаква в апартамента .Натисна ръчката на вратата. Очакват го и той не почука. Пред него се откри антрето. Още от тук изглежда, че помещението е стилно обзаведено. Стените са до половина облепени с ламперия от орех. Дървото е внимателно полирано като светлите сиви и кафявите тъмни жилки още повече изпъкват. Мина по червената пътека и влезе в огромната стая. Тя бе покрита с дебел мокет. Бибютеката, масите столовете, шкафовете и всичко друго бе направено от дървен материал. Единствени и изработени ръчно. Всеки детайл изпипан майсторски до съвършенство.

Изправен и гледащ през прозореца бе застал мъж. Човекът бе нисъчък около метър и шейсет, едроплещ и с малко оплешивяла от годините глава.
-Добър вечер-изрече Никола.
Мъжът се обърна и го стрелна с поглед. Наведе се. Отвори вратичката на барчето с алкохол. Наля в две чаши по три пръста коняк "Слънчев бряг" и подаде една на Никола, а другата остави за себе си. Отпиват по глътка две.

-Господин Ж...-мъжът го прекъсна.
-Не изричай цялото ми име. Сами сме. За теб вече съм г-н Ж. Ял ли си?
-Да. Минах през ресторанта на Балкан .
-Добре. Как е долу?
-Размириците минават. Хората се по успокояват.
-Разбирам. Свърши ли поръчките?
-Да. Всичко мина глатко, но...
-Какво, но?
-Само министърът се колебае. Изглежда корав.
-Ще се подърпа. Накрая ще приеме. Информацията, която имаме ще помогне. Държим го. Ще се наложи да му пратим малък подарък. Сега да свършим още работа.

Господин Ж. извади две нови черни куфарчета от зад завесите на прозореца. Бавно отвори един от шкафовете. Изсипават се на пода пачки банкноти. В краката му се образува купчина от долари.
-Трябва да ги разелим по равно. Как мина в банката?
-Служителката се зачуди, но ги преведе.
Отново настъпи тишина.

Двамата коленичват на мокета и се захващат да делят парите.
Около половин час им бе нужно, за да ги разделят и да напълнят куфарите. Остави ги на мястото, от където ги бе взел.Сега не празни, а пълни с ценните хартийки.
Чашите бяха празни и той сипа още коняк. За свършената работа на един дъх изпиват питието. Придърпват по стол и сядат край изкусно резбованата масичка, на която са разпръснати няколко листа.
Отвън се чува песента на горските птици.А снеговалежа продължава. Ситни и бели,невинно чисти,снежинки валят .

-Какви са тези документи?
-А, това са извадки от биографии на хора. Те ще бъдат тези, който ще реализират плана.
-Подходящи ли са?
-Избрах ги от двеста папки. Те ще са най-добрите.
-Неможахте ли да вземете от архива още? Там имаше хиляди.

Настъпи мълчание. Никола стана да се разтъпча. Отиде до тоалетната, въпреки че не изпитва физиологична нужда. Тя цялата бе от черен мрамор. Върна се. Седна край масата на удобната мебел. Настани се на стилния кожен стол и впери очакващ поглед в събеседника си. Господин Ж. не бърза да му отговори, сякаш разполага с цялото време на планетата. Домакинат напълни отново чашите с алкохол като сипва на тънка струйка. Помъча още няколко минути и каза:

-Може да е имало и милиони, но тези бяха строго засекретени. Те всичките бяха против режима, но избрах четримата най-достойни да развиват икономическа дейност.
-Как така икономика. Аз претполагах съвсем друго.
-Новият план е прост и лесно изпълним.
-Какво имате предвид с това?
-Трябва да управляваме България. Това ще стане чрез икономиката и .Сега ще бъде много трудно точно аз да се кача на политическата сцена. Има ли нещо по-хубаво от две силни икономически групи ?