Глава 4

Хижата

Пратеникът излезе от държавното учреждение. Бе загърнал дебелото вълнено палто, но усети студеният вятър как го прониза. На по две, на по три стъпала взема наведнъж. Стъпи на улицата. Хлъзгаво е. Разбърза се. Всяка минута бе ценна. Няма търпение .Трябва по-бързо да се качи в автомобила си. Паркингът бе пуст. Има няколко коли. Отключи "Ладата" си. Бързо се мушна в нея. Парното бе замръзнало. Трябва да загрее, но той почувства лека топлина.
Некара дълго и спря. Извади черното дипломатическо куфарче от багажника.


Часовникът на банката показва почти седемнадесет. Затича се и бързо влезе.
В банката няма хора. Касиерката подпряна с лакти на плота, едва чака да свърши работното време.
-Добър ден, Искам да направя превод.
-Приключихме.
-Идвам от Министерството на икономиката и едва успях да Ви хвана.
-Е...-жената го изгледа подозрително, но вида му и подсказа, че това е вярно-Добре.
-Трябва да ги преведете тези пари по сметка в Швейцария и подаде куфарчето.
-Това са много долари. Трябва да се обадя до началника, но той си тръгна.
-Е хайде, нямам много време.
-Добре-и попълни документа. -Подпишете се тук. Готово. Утре парите ще бъдат в сметката.
-Довиждане.
-Довиждане.


Върна се в "Ладата" и потегли отново. Парното вече духа хладък въздух. Чистачките едва смогват на силният снеговалеж. При всяко движение, за да почистят стъклото изпитват неимуверни усилия. Гладен е. Днес не бе ял нищо. Ще трябва да хапне. Не му се влиза в някоя долнопробна закусвалня или сладкарница, а и не бе свикнал да се храни в такива.
Мина покрай няколко големи сгради, но не им обърна внимание, не ги погледна даже за миг.
От месец не бе посещавал ресторанта на хотел "Балкан", а сега отива пак. Спря на паргинга. Пиколото го поздрави, и като на редовен посетител му отвори вратата. Настани се на обичайната маса до прозореца. Поръча си любимото ястие, но този път не пина чаша вино .Храни се и гледа навън. Столицата си е същатата. Очуканата сграда отсреща, малкото площадче и трамвайте даже. Не се бави и тръгна. Кара бързо и вече е на изхода на София. Зави към Витоша. Видя в огледалото светлините на града да остават зад него. След около час спря.


Високо в планината бе построена не голяма хижа. Малка и непретенциозна, на пръв поглед сграда. По странично стълбище гостите се изкачват, за да се озоват на просторна тераса, от където се влиза вътре. Под нея има пет гаража с дървени порти, който контрастират на мраморната фасада. Балкона все още помни няколкото сбирки на прецизно отбрано политическо общество. От бетонни панели бяха сглобени три етажа с по седем стай .Във всяка по две легла, две нощни шкафчета и един гардероб. Освен тези 21 помещения, под покрива бе разположен просторен и заемащ цялата площ единствен апартамент. Малко хора бяха влизали в него, само отбрани личностти от елита. Хижарката баба Донка никога не се бе появявала из владението си, незнайно как се сдобила с него, когато горе има гости. Тя е на около шеисет години, но тича из хижата като млада девойка.
Цялата хижа бе наета за един месец.