Глава 2

Гостът


-Ало-каза с едва доловимо треперещ глас министъра.
-Скъпи, имаш ли много работа? Как е в службата? Сготвила съм яхния за вечеря.
-Почти нищо не върша. Счупих протрета на Живков. Олекна ми... Пак ли манджа...
-Знаеш че парите нестигат, а скоро и Дани ще тръгне на училище. И за него ще трябват нови обувки, дрехи... Не виждаш ли цените на стоките, постоянно се увеличават .На другаря Живков ли?
-Ех, колко пъти да ти казвам, че той остана в миналото.
-Скарах се със другарката Димитрова от долният етаж. Синът ни вдигал много шум и не могла да си почива.
-Хайде стига с тези думи другаря и другарката. Колко пъти да ти казвам да не ги употребяваш? Забрави ги. Говори само с имената на хората. А тази стара мома от какво ще си почива толкова?Дете е , няма да му запушим устата я.
-Как така, да не ги ползвам тези прилагателни? Те засвидетелстват уважение. Минали са едва два, три месеца от промените. Не мога да свикна толкова бързо.
-Хайде стига толкова сме говорили. Чакам важно обаждане. Скоро ще се видим.
Министърът не дочака да чуе отново гласа на жена си и затвори телефонната слушалка.


Финансовият управител на държавата е висок около метър и седемдесет с леко прошарена кафенишкава коса, макар да е на 42 години. С правилни пропорции на лицето и тялото е.
Има дълбока бръчка на челото, свидетелство за голяма мъка и сътресение в живота му. Цялата му осанка излъчва някаква странна строгост.

Вдигна глава от папката, която преглежда и погледа му се стрелна право в светлият правоъгълник на стената срещу него. Мястото бе празно, но до преди час там бе закачен портрета на личността управлявала държава предходните години.
Стана и с бавни крачки се запъти към вратата. Излезе... Асансьора бе развален и се отправи към стълбището. Слиза бавно, стъпало по стъпало някакси мудно, но с вдигната глава. Влезе в подземието на сградата ... Отключи една, две врати и бавно затваря след себе си .Всичките му движения предсказват тайнството на церемония. Пусна осветлението и започна да оглежда .
Вехтории -мислеше и продължава да се рови. Около час проверява сандъци, купчини и ...
-Това, ще да бъде.Откри нужната вещ и тръгна да се връща към кабинета си .

Асансьора все още не бе оправен. Бавно се изкачи до своята стая. Отпусна се на неудобния стол. Стъпалата го бяха уморили, но ... Той трябва да свърши работата си. Измъкна някакъв парцал. Позабърса енергично предмета от мазето.
Скокна и с три, четри крачки се озова на вехтия диван. Този път с по-малко усилия успя да закачи на малкото пиронче, забито в стената, голямата картина от подземието.
Поседна, да почине. От тук вижда прозореца, леко заскрежен е. Навън продължава да вали ситен, чист и бял снежец. Жълтият цвят на паветата не прозира. Сега са бели и невинно чисти. Унася се да заспи. Ноща с жена му, бе буйна и невероятна. За пети или шести път и двамата бяха толкова свежи след страстта. Сепва се. На работа е. Клепките отново се притварят, но ... силното чукане на вратата го разбужда от унеса.

-Влез.
Елегантен мъж влиза в стаята. Кафяв костюм на "Мода стил", бледо синя риза, тъмна почти черна вратовръзка и няколко папки в ръка-правят впечатление на министъра.
-Добър ден -със суров и дрезгав глас поздравява госта.
-Добър, да е.
-Идвам от името на "Структурата". Трябва да прегледаме тези досиета.
-Нали трябваше да се обадят първо.Така се бяхме разбрали.
-Така, бе решено.
-Какви са тези документи?
-Секретни ...
-На какво?
-На хора ...