Глава 3

Неочаквана посока

-Господин Иванов, кабинета Ви е ужасен. Как е възможно да работите, сред тази среда? Прилича на истинска дупка.
-От скоро съм тук. Слизах в мазето да потърся още мебели. Всичко е изпокъсано и издрано.Няма нищо. Освен картината,която закачих над дивана. Тя смени портрета на диктатора,смятам че така е по-добре.
-Не говорете така, за бившият ръководител на страната. Положението може да се промени и той отново да застане начело.
-Как така?
-Няма значение. Онези дни разглеждах западно списание за обзавеждане. Имаше хубави неща. Направиха ми впечатление бюра, масички...Трябва да си обзаведете кабинета по новият образец. А, ние ще помогнем.
-"Структурата" ли?
-Да.
-Та, тя недава нищо даром?
-Разбира се, ще трябва да вършите туй онуй за нея.

Когато чу тези думи, една жила на шията му потрепери. Не очакваше разговора да потръгне в тази посока, но тайничко се бе надявал на това.

Свечерява се. Още 10-15 минути и работното време на икономическият министър свършва. Жена му ще го чака за вечеря, а разговора може и да бъде дълъг. Мислите му рисуват престоящи случки и задачи. Ще трябва да краде пари от Родината, да извършва незаконни преводи, да съставя лъжливи документи, ... Видя се, как лежи на нар в централният затвор.
Това ли искаше? Да погуби живота си, ала не само своя и на жена му, на Дани също. Да съсипе семейството си. А майка му ? Та тя, цял живот се е трудила усърдно да може да завърши в Москва. Притежава моралната награда: "Герой на социалистическият труд". Как ли ще приеме като разбере за него?Мислите му препускаха, незнае какво да прави и отново чу гласа на пратеника:

-Господин ... - единствено тази дума го върна към разговора с непознатият.
-Не. Това, не е за мен. Незнам. Възпитан съм в... - прекъсна го госта.
-Не мислете за родните. Не мислете за морал. Това решение ще бъде трудно.
-Как, да не мисля? Немога да предам принципите си.
-Ще дойда отново скоро. А сега оставям този плик и папки. Това е първата задача. Вземете.
Гостът стана и тръгна към изхода на стаята. Вратата се отвори и след секунди се затвори .

Министърът, остана отново сам. Погледна картината на стената. Цветовете са ярки . Той усети как студеното и свито сърце започва да се затопля. Реши да не се разделя с боклука, който откри в мазето на министерството.Физическата топлина идва от елвата на пода до него. Обърна се. Навън продължава да вали, като че парцалите сняг са по-големи, по-тромави и повече. При мисълта за предложението, ледена тръпка преминава през цялото му тяло.
Придърпа папките пред себе си. Отвори първата и прочете на глас:
-Петър Василев Иванов.